85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИДИНСКИЯТ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН -11.11.2017г.

 

Дядо Дометиан 350x466 85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИДИНСКИЯТ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН  11.11.2017г.

На 11 Ноември 2017г. се навършиха 85 години от рождението на блаженопочиналия Видински митрополит ДОМЕТИАН. По този повод за упокой на душата му на много места в епархията бе отслужено последованието на панихидата.

            Този ден – 11 Ноември, дълги години беше повод за радост на Видинската епархийска Църква от това, че Бог я бе дарил с достоен и обичан Архипастир.

            Богу е било угодно да отвори небесните обятия и на 18.09.2017г. да премине от временния във вечния живот душата на Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан. И ако служението на архиерея е носене на Кръста Христов скърбим точно както светите Апостоли, Божията Майка и жените Мироносици когато чуха при Кръста: “Свърши се!”. Йоан 19:30

             Човешката ни тъга от загубата на Богуотдаден и обичан човек, днес е повод да се съберем, да отправим смирена и чиста молитва за упокой на душата му, и да отдадем искрената си почит към Апостолския приемник по благодат, който пътя извървя, вярата упази и сега се молим да получи и венеца на радостта.

   Трудно е, а дори и невъзможно с няколко думи да се опише живота и личността на дядо Дометиан. В него Създателя бе вложил Божествени таланти, а откърмилото го семейство бе възпитало  човечност и доброта. На тази здрава основа израстна йерарх на Българската Православна Църква, който остави светла диря и пример за всички нас – неговите чеда.

   Жаждата му по Бога и светото служение бяха отображение на думите от Свещеното писание: “Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! ” (Пс. 41:1).

   Богословският  опит и Пастирската грижа му даваха увереност безстрашно да свидетелства за Господа Иисуса, и за спасителните истини на вярата пред верни и неверни, а с любовта си да утвърждава мира и да смирява. Остана верен на апостолската повеля:  ” Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци”. (Рим. 12:18)

    Незабравими остават за нас усилията му по съвест и по дълг да участва активно, и адекватно във всички сфери на Църковния и духовно-културния живот в епархията, и извън нея. И най-вече незабравим е примерът му как християнските добродетели се оделотворяват в живота.

            Бог да го прости! Вечна и блажена да е паметта му!