Конференцията “Богословие и общество”: Любовта не се страхува от диалог

e706ee386a2f2d94510fed4256c83eee 150x136 Конференцията Богословие и общество: Любовта не се страхува от диалогНа 23 април в Богословския факултет се проведе международна конференция и кръгла маса “Богословие и общество”, организирана от БФ към СУ “Св. Климент Охридски” и подкрепена от Столична община, фондациите “Джон Темпълтън”, “Комунитас” и “Миню Балкански”. От поканените чуждестранни гости присъстваха отец д-р Георги Драгас, д-р Йост ван Росум, д-р Христос Арабадзис, д-р Владимир Цветкович. Конференцията бе ръководена от д-р Стоян Данев (Дания), който и превеждаше на гостите.

С приветствие към участниците в конференцията от името на Негово Светейшество Българския патриарх Максим се обърна протосингелът на Софийска митрополия прот. Ангел Ангелов. Той определи форума като необходим и актуален, защото днешното общество се нуждае от Бога. Приветствие от името на Столична община и кмета Йорданка Фандъкова поднесе зам.-кметът Чолаков, който припомни част от инициативите на общината в подкрепа на християнските паметници и културни обекти на територията на София.

Конференцията беше открита с доклад на Ловчанския митрополит Гавриил на тема “Делото на духовното просвещение в съвременното светско и църковно образование”. В доклада, прочетен от митрополита, бе представена гледната точка на членовете на работната група към Св. Синод по религиозното образование за тяхната работа през последните пет години, и бе оценена като много успешна. Митрополит Гавриил подчерта, че в нашата Църква вече близо 20 години „систематически се подготвя възраждането на катехизацията“. Като част от този процес бе посочено възстановяването на Културно-просветния отдел на Св. Синод и създаването на катехизаторския център към него, който трябва да стане „дасколивница“ за нуждите на просветното дело на БПЦ, както и създаването на официалния сайт на Българска патриаршия. Сред инициативинте, които се обсъждат в работната група и предстои да бъдат оделотворени, бе посочена предкръщелната катехеза и начините за нейното осъществяване.

От доклада стана ясно, че предстои среща в Рилския манастир през месец май, на която ще бъде създадена Стратегия за катехизаторската дейност на БПЦ. Тя ще постави новите “високи стандарти пред катехизаторските кадри в БПЦ”. После стратегията ще бъде предложена за одобрение от Св. Синод. Архиереят завърши доклада си с уверението, че „Българската патриаршия ще се бори за въвеждането на религиозното образование в училищата, за да има бъдеще за българските деца“. Преподавателите от Богословския факултет и по-конкретно проф. Божидар Антонов приветства тази инициатива, но изрази съжаление, че за тази дейност не се разчита на Богословските факултети, където работят специалисти в областта на православната педагогика, катехезата и др. Той изрази желанието на преподавателите по богословие да бъде преодоляно недоверието между Св. Синод и висшите богословски училища и те да участват активно със своя потенциал в разработването на синодалните програми особено по отношение на религиозното образование. Към това мнение се присъедини и деканът на факултета доц. Ал. Омарчевски, който се извини на Ловчанския митрополит за недоразуменията в миналото и го призова към по-тясно сътрудничество между висшия клир и богословското училище. Ловчанският митрополит Гавриил отговори положително на това желание, но заяви, че въпросът не се свежда само до лични чувства и недоразумения, но “има и други проблеми”, които обаче той не уточни.

Следващият доклад бе на отец д-р Георги Драгас от висшето богословско училище “Св. Кръст” в САЩ на тема: “Необходимостта от богословие: проблеми на преподаването на богословие днес”.

Като един от най-важните проблеми, които постави проф. Драгас, бе как да задълбочим собствената си православна идентичност и да я представим адекватно пред другите, особено пред младите хора. Този въпрос, според него, е актуален не само за Америка, където православните са малцинство, но за българското общество. В решаването на този проблем професорът отбеляза, че трябва да се има предвид влиянието на съвременното общество върху младите хора, особено влиянието на медиите, които поставят други приоритети пред тях. В съвременния свят се сблъскват плътският човек и човекът в Христа. Църквата е призвана да посочи на младите хора верния път на развитие. Според о. Драгас призванието на човека е да възраства в Христа, да напредва във вярата и променяйки по този начин себе си, да влияе благотворно върху най-близките си, върху живота в енорията, върху цялото общество.

След това бе представен докладът на отец Максим Лисак от Отава, Канада, който поради заболяване не успя лично да вземе участие в конференцията. Неговият доклад “Големите въпроси през погледа на православната младеж” бе представен от водещия Стоян Танев. Свещеникът от Отава, който е преподавател и има поглед и върху българската общност в града, сподели, че по негови наблюдения младите хора в Православната църква се вълнуват много повече от въпроси, свързани с догматиката, литургиката на Църквата и др., но не се интересуват от големите проблеми на днешния свят. В доклада си о. Максим дава три основания Църквата да поставя и да отговаря на големите въпроси: защото апостолите са го правили, защото св. отци на Църквата са се занимавали именно с тази тематика и защото Църквата, в която се извършва св. Евхаристия заради живота на целия свят, е задължена на поставя и обсъжда големите въпроси. „Църквата не е Христос, подчертава о. Максим, – тя няма всички отговори, но върши най-важното – тя препраща към Христос“. Затова в диалога си със света Църквата не бива да се държи така, все едно е Христос. Тялото не е повече от Главата, Църквата зависи от Христос, Той я ръководи, изправя, изисква от нея. Затова Църквата със смирение трябва да сочи на хората Христос и да ги насочва към Него, Който единствен може да отговори на всички въпроси в пълнота. Изводът на отец Максим Лисак бе, че ако църковната мисия се ръководи от любовта, а не от желанието за успех, то тя ще обича света и именно затова ще търси отговори на големите въпроси на съвремието. И дори повечето хора да не приемат отговорите на Църквата, то самите въпроси, които Църквата поставя, са животворни, дават на хората ориентация и ги въвличат в диалог.

Следващият доклад бе на д-р Йост ван Росум от Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж. Той бе на тема “Богословие и секуларизъм: За необходимостта от богословски критерии”.

Д-р Росум, който е ученик на големите богослови о. Йоан Майендорф и о. Александър Шмеман, постави въпроса за секуларизма и проблемите в секуларизираната култура на Запад, като например връзката между богословието и науката, моралните проблеми, духовните въпроси и др. Той подчерта, че „секуларизмът не е непременно синоним на атеизъм. Той по-скоро се основава на принципа, че Бог и светът са разделени един от друг. Д-р Росум отбеляза, че „богословието не трябва да се страхува от науката“, а да я включва в своята проповедническа дейност. Докладчикът даде за пример големите св. отци на Църквата като св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, които са познавали постиженията на науката от онова време и са ги използвали в своето богословие. В доклада си д-р Росум определя фундаментализма като „богословие на страха”, който отказва диалог с науката. Според д-р Росум „това отношение е същото като на секуларизма: науката и религията се разглеждат като два напълно различни свята, често противоположни един на друг“. Богословът отбеляза, че трябва да си даваме сметка, че „богословието трябва да признае своите граници и да заяви открито, че не може да реши всички въпроси“. Според него богословието може да сведе всички проблеми до един основен принцип: творението и следователно животът са дар от Бога. „Основният грях е гордостта, желанието да бъдеш равен на Бога и да си независим от Него. Ето защо, секуларизмът може да се определи като главния грях (основната „ерес”, както казваше отец Александър Шмеман) на нашето време“.

 Преподавателят от „Св. Сергий“ се спря и на въпроса за богословието и икуменическото движение. Според него „православните богослови не трябва да се страхуват да бъдат отворени и не бива да започват диалога с не-православните с поведение на „самоотбрана”, въз основа на страха да не би да се направят компромиси. „Икуменизъм” не означава „правене на компромиси”, както мислят някои православни „зилоти”, заключи д-р Росум, а означава способност да се вслушваш в другия и да виждаш положителното в опита на другите църкви. Той разграничи това отношение към икуменизма, което е било споделяно от отец Йоан Майенодорф, например, от “лошия икуменизъм”, който се стреми към безпринципен синкретизъм и е основан на компромисите с вярата.

Неговият доклад предизвика бурна реакция от страна на архим. Висарион от Света Гора, който изрази несъгласие с някои пунктове от доклада на госта. Той започна изложението си с презумпцията, че някои от тезите, по които ще говори, “могат да бъдат разбрани само от свещеници, но не и от богослови”. След това обясни на богословите, че според него фундаментализмът в Църквата е нещо положително, защото фундаменталисти са тези, които следват учението на св. отци. Той обвини госта, че защитава идеята за женското свещенство, въпреки че д-р Росум обясни в доклада си именно обратното. В тази връзка архим. Висарион се спря пространно на въпроса за мястото на жената в цикъл в храма и припомни, че тя трябва да мълчи в църква и “дори една проповед не може да произнесе”.

След като отговори на въпросите на архим. Висарион, д-р Росум завърши с думите, че православната позиция не бива да се гради на “страха от богословието”, а трябва да навлизаме в неговата дълбочина и така да намираме отговорите на важни за нас въпроси.

След това срещата продължи с кръгла маса, в която се включиха и български духовници, както и гостите от Сърбия. Д-р Владимир Цветкович от Ниш сподели за мисионерската инициатива на местния владика да основе Богословски институт, пастирски ориентиран, изцяло според конкретните нужди на Сръбската църква. Българските духовници споделиха своите проблеми, които трябва да преодоляват в енорийската си дейност. Като основен проблем те откроиха липсата на лидери, личности, които да реализират идеите на различни нива. Според отец Поликарп от Видинска епархия, това би трябвало да е основната цел на Богословските факултети – техните възпитаници да бъдат лидери, които естествено да организират енергията на хората по енориите. Засегна се и въпросът за отношението на медиите към Църквата и повечето участници се обединиха в мнението, че повечето журналисти не са враждебно настроени към Църквата, но са напълно незапознати с нейния живот и проблеми. Впечатление направи фактът, че най-критични към медиите като “врагове на Църквата” бяха онези, които най-често гостуват в различни предавания и които имат славата на “медийни звезди”.

Участниците изразиха пожелание да се реализират две инициативи – за създаване на център или структура, която да въвлече политиците с християнски убеждения в обществения диалог и организирани на регулярни срещи с журналисти от светските медии, които да бъдат запознавани с църковната гледна точка по различни проблеми. Накрая ректорът доц. Омарчевски благодари на всички участници в кръглата маса и предложи през есента да се организира работна среща, която да се яви естествено продължение на международната конференция.

Текст и снимки: dveri.bg